Бензиновите двигатели със 125 к.с./92 kW (произведени от септември 1984 г. до август 1985 г.) са оборудвани с турбокомпресор. Две турбинни колела седят на една ос на турбокомпресора, поставени в два изолирани един от друг корпус. Турбинните колела се задвижват от безполезни отработени газове. Те ускоряват оста на турбокомпресора до 120 000 об/мин. И тъй като роторите за изпускане и свеж въздух седят на една и съща ос, свежият въздух се изпомпва в цилиндрите при едни и същи обороти.
Благодарение на добрия коефициент на запълване се постига увеличение на мощността до 100% при съществуващите двигатели. Освен всичко друго, увеличаването на мощността зависи от налягането на усилване, което в автомобилния двигател е от 0,4 до 0,8 бара (за сравнение налягането в гумите е около 1,8 бара). Когато налягането на усилване надвиши стойността, зададена във фабриката, клапанът за освобождаване на налягането се отваря.
Заедно с мощността при използване на турбокомпресор се увеличава и въртящият момент, което е много важно по отношение на осигуряването на гъвкавост на управлението на двигателя. Условието обаче е да се осигури голям брой обороти и по този начин значителен фактор на запълване. Като общо правило, двигателят трябва да работи с почти 2500 оборота в минута, за да осигури значително налягане на усилване.
Турбокомпресорът е изключително прецизен елемент. Ето защо се препоръчва ремонтът му да бъде поверен само на добър специалист. По правило при дефект турбокомпресорът се сменя в комплект.